Лунен лъч
През синия здрач се промуши
В неоново сякаш запуши
Намигнах на светулките
Намигнаха и те
Нощта сатенено изшумоля
Розов храст се разлюля
И аромат омайващ прати
Гласовита птичка замечта
Мелодия прекрасна се разля
Замигаха светулките в такт
Спектакъл без антракт
По лунната пътека повървях
Към безкрая полетях
В сърцето на зората бях
Прегърнал слънцето горях
Частица от безкрая
Пътуваща в рая
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
