9.06.2010 г., 23:13

Вълшебство

842 0 19

Лунен лъч

През синия здрач се промуши

В неоново сякаш запуши

Намигнах на светулките

Намигнаха и те

Нощта сатенено изшумоля

Розов храст се разлюля 

И аромат омайващ прати

Гласовита птичка замечта

Мелодия прекрасна се разля

Замигаха светулките в такт

Спектакъл без антракт

По лунната пътека повървях

Към безкрая полетях

В сърцето на зората бях

Прегърнал слънцето горях

Частица от безкрая

Пътуваща в рая

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...