9 июн. 2010 г., 23:13

Вълшебство

847 0 19

Лунен лъч

През синия здрач се промуши

В неоново сякаш запуши

Намигнах на светулките

Намигнаха и те

Нощта сатенено изшумоля

Розов храст се разлюля 

И аромат омайващ прати

Гласовита птичка замечта

Мелодия прекрасна се разля

Замигаха светулките в такт

Спектакъл без антракт

По лунната пътека повървях

Към безкрая полетях

В сърцето на зората бях

Прегърнал слънцето горях

Частица от безкрая

Пътуваща в рая

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...