Вълшебство

Проскърцва въздухът следобед,

мяука като гладно сиво коте –

говорят бабичките долу,

а юни е дъждовно топъл.

Присядат мислите  край мене

и аз ги черпя за „добре дошли”

с усмивка с изветряла хлебност,

с омлет върху натюр мечти.

Отварям тишината, без да гръмне,

шампанското ù плисва до възбог,

върху стените се изписват нимби

на вехтия старчуга – Дон Живот...

Отпивам с гостите си тъмно пиво

и в неговия пенест кехлибар

надигат се снаряди и гърмят летливо

по стола ми – четирикрак аероплан.

Дъждът заскача по перваза, чукна,

подгони бабичките с тънък смях,

пред малкия прозорец кукна Юни,

хлапе на всички, мой другар.

Говорим си... надува ни на смях,

балончета дъждовни ни подслушват...

А беше тиха привечер без мрак –

дъждът ни взе акъла... чудно!

Разцъфна стаята като божур,

разляха се води безбрежни –

не е е авария, не трябва ве-и-ка –

щом юни идва с дъжд вълшебник!