Вълшебство
Проскърцва въздухът следобед,
мяука като гладно сиво коте –
говорят бабичките долу,
а юни е дъждовно топъл.
Присядат мислите край мене
и аз ги черпя за „добре дошли”
с усмивка с изветряла хлебност,
с омлет върху натюр мечти.
Отварям тишината, без да гръмне,
шампанското ù плисва до възбог,
върху стените се изписват нимби
на вехтия старчуга – Дон Живот...
Отпивам с гостите си тъмно пиво
и в неговия пенест кехлибар
надигат се снаряди и гърмят летливо
по стола ми – четирикрак аероплан.
Дъждът заскача по перваза, чукна,
подгони бабичките с тънък смях,
пред малкия прозорец кукна Юни,
хлапе на всички, мой другар.
Говорим си... надува ни на смях,
балончета дъждовни ни подслушват...
А беше тиха привечер без мрак –
дъждът ни взе акъла... чудно!
Разцъфна стаята като божур,
разляха се води безбрежни –
не е е авария, не трябва ве-и-ка –
щом юни идва с дъжд вълшебник!
© Златина Георгиева Всички права запазени