Jun 6, 2014, 9:29 PM

Вълшебство 

  Poetry
504 0 0

Вълшебство

 

Проскърцва въздухът следобед,

мяука като гладно сиво коте –

говорят бабичките долу,

а юни е дъждовно топъл.

 

Присядат мислите  край мене

и аз ги черпя за „добре дошли”

с усмивка с изветряла хлебност,

с омлет върху натюр мечти.

 

Отварям тишината, без да гръмне,

шампанското ù плисва до възбог,

върху стените се изписват нимби

на вехтия старчуга – Дон Живот...

 

Отпивам с гостите си тъмно пиво

и в неговия пенест кехлибар

надигат се снаряди и гърмят летливо

по стола ми – четирикрак аероплан.

 

Дъждът заскача по перваза, чукна,

подгони бабичките с тънък смях,

пред малкия прозорец кукна Юни,

хлапе на всички, мой другар.

 

Говорим си... надува ни на смях,

балончета дъждовни ни подслушват...

А беше тиха привечер без мрак –

дъждът ни взе акъла... чудно!

 

Разцъфна стаята като божур,

разляха се води безбрежни –

не е е авария, не трябва ве-и-ка –

щом юни идва с дъжд вълшебник!

 

 

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??