Вълшебство
Проскърцва въздухът следобед,
мяука като гладно сиво коте –
говорят бабичките долу,
а юни е дъждовно топъл.
Присядат мислите край мене
и аз ги черпя за „добре дошли”
с усмивка с изветряла хлебност,
с омлет върху натюр мечти.
Отварям тишината, без да гръмне,
шампанското ù плисва до възбог,
върху стените се изписват нимби ...