7 mar 2008, 7:08

Вълшебство

  Poesía
713 0 1

                          Луната се е свила в розово

                                 и влюбено посипва ни със блясък,

                                  вълшебно ми е, вятъра докосвам -

                                  нали в косите ти е спрял.

                                  Ухаеш ми на пролет тази вечер,

                                  очите ти говорят без слова,

                                  звездите се усмихват някак нежно,

                                  усетили, че носим любовта.

                                  И жадна съм за твоята целувка,

                                  студено е без твоите ръце,

                                  обичай ме, обичай ме, любими,

                                  магията ти нека в мен расте.

                                  И нека сред житата се изгубим,

                                  и нека, нека се стопим

                                  в нощта, която си отива,

                                  и там да бъдем - само аз и ти.

                                  Луната се  е свила в розово

                                  и влюбено посипва ни със блясък,

                                  вълшебно ми е, искам омагьосана

                                  завинаги от тебе да остана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...