7.03.2008 г., 7:08

Вълшебство

706 0 1

                          Луната се е свила в розово

                                 и влюбено посипва ни със блясък,

                                  вълшебно ми е, вятъра докосвам -

                                  нали в косите ти е спрял.

                                  Ухаеш ми на пролет тази вечер,

                                  очите ти говорят без слова,

                                  звездите се усмихват някак нежно,

                                  усетили, че носим любовта.

                                  И жадна съм за твоята целувка,

                                  студено е без твоите ръце,

                                  обичай ме, обичай ме, любими,

                                  магията ти нека в мен расте.

                                  И нека сред житата се изгубим,

                                  и нека, нека се стопим

                                  в нощта, която си отива,

                                  и там да бъдем - само аз и ти.

                                  Луната се  е свила в розово

                                  и влюбено посипва ни със блясък,

                                  вълшебно ми е, искам омагьосана

                                  завинаги от тебе да остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...