Mar 7, 2008, 7:08 AM

Вълшебство

  Poetry
707 0 1

                          Луната се е свила в розово

                                 и влюбено посипва ни със блясък,

                                  вълшебно ми е, вятъра докосвам -

                                  нали в косите ти е спрял.

                                  Ухаеш ми на пролет тази вечер,

                                  очите ти говорят без слова,

                                  звездите се усмихват някак нежно,

                                  усетили, че носим любовта.

                                  И жадна съм за твоята целувка,

                                  студено е без твоите ръце,

                                  обичай ме, обичай ме, любими,

                                  магията ти нека в мен расте.

                                  И нека сред житата се изгубим,

                                  и нека, нека се стопим

                                  в нощта, която си отива,

                                  и там да бъдем - само аз и ти.

                                  Луната се  е свила в розово

                                  и влюбено посипва ни със блясък,

                                  вълшебно ми е, искам омагьосана

                                  завинаги от тебе да остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...