7 мар. 2008 г., 07:08

Вълшебство 

  Поэзия
558 0 1

                          Луната се е свила в розово

                                 и влюбено посипва ни със блясък,

                                  вълшебно ми е, вятъра докосвам -

                                  нали в косите ти е спрял.

                                  Ухаеш ми на пролет тази вечер,

                                  очите ти говорят без слова,

                                  звездите се усмихват някак нежно,

                                  усетили, че носим любовта.

                                  И жадна съм за твоята целувка,

                                  студено е без твоите ръце,

                                  обичай ме, обичай ме, любими,

                                  магията ти нека в мен расте.

                                  И нека сред житата се изгубим,

                                  и нека, нека се стопим

                                  в нощта, която си отива,

                                  и там да бъдем - само аз и ти.

                                  Луната се  е свила в розово

                                  и влюбено посипва ни със блясък,

                                  вълшебно ми е, искам омагьосана

                                  завинаги от тебе да остана.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??