24 feb 2007, 17:37

Въпрос на въображение

  Poesía
971 0 4

Мога неуморно цяла вечер да лудувам,

с тълпа от цветни хора да се забавлявам.

Тялото ми във всеки ритъм иска да танцувам,

с весела усмивка приятелите аз дарявам.

 

Поп, джаз или нежен блус –

първа в шеметни танци искам да се впусна.

Не се нуждая от горчивия вкус

на спиртните напитки, за да се отпусна!

 

Момчетата ме гледат закачливо.

Огнен плам в очите им откривам!

А девойки отстрани се карат заядливо -

смеха си вече не мога да прикривам!

 

Дрехите им винаги са тъй прекрасни!

Ала лицата от цигарите са пожълтели.

Душите им сякаш са дяволски тясни

и гледат, и стоят пред мен онемели...

 

Едва ли тези момичета някога ще проумеят,

че алкохолът не може да внесе и капчица настроение,

ако в сърцето си поне мъничко радост не влеят!

Не бива да крия – това е въпрос на въображение!


                                                                       Дари

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено благодаря на Гошо Пешо!
  • Дам, браос Щом аз давам коментар тука значи работата е сериозна, да знаете, ей ! Който слага по-малко от 6 не разбира нищо от поезия, ок ? :P Ае, стига съм драскал, че да има място и за следващите възхваляващи коментари. Поклон пред авторката (bow) :]
  • Харесва ми това въображение !
  • Понякога нещата опират просто до въображение...Въпроса е колко можем да се пренесем в него...!
    Усмивки и поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...