24.02.2007 г., 17:37

Въпрос на въображение

965 0 4

Мога неуморно цяла вечер да лудувам,

с тълпа от цветни хора да се забавлявам.

Тялото ми във всеки ритъм иска да танцувам,

с весела усмивка приятелите аз дарявам.

 

Поп, джаз или нежен блус –

първа в шеметни танци искам да се впусна.

Не се нуждая от горчивия вкус

на спиртните напитки, за да се отпусна!

 

Момчетата ме гледат закачливо.

Огнен плам в очите им откривам!

А девойки отстрани се карат заядливо -

смеха си вече не мога да прикривам!

 

Дрехите им винаги са тъй прекрасни!

Ала лицата от цигарите са пожълтели.

Душите им сякаш са дяволски тясни

и гледат, и стоят пред мен онемели...

 

Едва ли тези момичета някога ще проумеят,

че алкохолът не може да внесе и капчица настроение,

ако в сърцето си поне мъничко радост не влеят!

Не бива да крия – това е въпрос на въображение!


                                                                       Дари

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрено благодаря на Гошо Пешо!
  • Дам, браос Щом аз давам коментар тука значи работата е сериозна, да знаете, ей ! Който слага по-малко от 6 не разбира нищо от поезия, ок ? :P Ае, стига съм драскал, че да има място и за следващите възхваляващи коментари. Поклон пред авторката (bow) :]
  • Харесва ми това въображение !
  • Понякога нещата опират просто до въображение...Въпроса е колко можем да се пренесем в него...!
    Усмивки и поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...