24 февр. 2007 г., 17:37

Въпрос на въображение

970 0 4

Мога неуморно цяла вечер да лудувам,

с тълпа от цветни хора да се забавлявам.

Тялото ми във всеки ритъм иска да танцувам,

с весела усмивка приятелите аз дарявам.

 

Поп, джаз или нежен блус –

първа в шеметни танци искам да се впусна.

Не се нуждая от горчивия вкус

на спиртните напитки, за да се отпусна!

 

Момчетата ме гледат закачливо.

Огнен плам в очите им откривам!

А девойки отстрани се карат заядливо -

смеха си вече не мога да прикривам!

 

Дрехите им винаги са тъй прекрасни!

Ала лицата от цигарите са пожълтели.

Душите им сякаш са дяволски тясни

и гледат, и стоят пред мен онемели...

 

Едва ли тези момичета някога ще проумеят,

че алкохолът не може да внесе и капчица настроение,

ако в сърцето си поне мъничко радост не влеят!

Не бива да крия – това е въпрос на въображение!


                                                                       Дари

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено благодаря на Гошо Пешо!
  • Дам, браос Щом аз давам коментар тука значи работата е сериозна, да знаете, ей ! Който слага по-малко от 6 не разбира нищо от поезия, ок ? :P Ае, стига съм драскал, че да има място и за следващите възхваляващи коментари. Поклон пред авторката (bow) :]
  • Харесва ми това въображение !
  • Понякога нещата опират просто до въображение...Въпроса е колко можем да се пренесем в него...!
    Усмивки и поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...