Feb 24, 2007, 5:37 PM

Въпрос на въображение

  Poetry
966 0 4

Мога неуморно цяла вечер да лудувам,

с тълпа от цветни хора да се забавлявам.

Тялото ми във всеки ритъм иска да танцувам,

с весела усмивка приятелите аз дарявам.

 

Поп, джаз или нежен блус –

първа в шеметни танци искам да се впусна.

Не се нуждая от горчивия вкус

на спиртните напитки, за да се отпусна!

 

Момчетата ме гледат закачливо.

Огнен плам в очите им откривам!

А девойки отстрани се карат заядливо -

смеха си вече не мога да прикривам!

 

Дрехите им винаги са тъй прекрасни!

Ала лицата от цигарите са пожълтели.

Душите им сякаш са дяволски тясни

и гледат, и стоят пред мен онемели...

 

Едва ли тези момичета някога ще проумеят,

че алкохолът не може да внесе и капчица настроение,

ако в сърцето си поне мъничко радост не влеят!

Не бива да крия – това е въпрос на въображение!


                                                                       Дари

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искрено благодаря на Гошо Пешо!
  • Дам, браос Щом аз давам коментар тука значи работата е сериозна, да знаете, ей ! Който слага по-малко от 6 не разбира нищо от поезия, ок ? :P Ае, стига съм драскал, че да има място и за следващите възхваляващи коментари. Поклон пред авторката (bow) :]
  • Харесва ми това въображение !
  • Понякога нещата опират просто до въображение...Въпроса е колко можем да се пренесем в него...!
    Усмивки и поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...