Въпроси

18 mar 2007, 11:40

Poesía

606 0 4

Колко мъка трябва да позная,

колко болка да премина,

за да мога най-накрая

да кажа вече: ”Стига”.

Празна ми е душата,

празно ми е сърцето,

нищо не изпитва горката,

няма усмивка на лицето.

Буря в мен бушува

и не мога да я спра,

гласът ми никой не чува,

страдам в мойта самота.

Вечно ли така ще бъде,

сам ли ще си остана,

няма ли как да се сбъдне

мечтата ми голяма?

Дали моят зов ще стигне

до някое самотно сърце,

за да може някой ден

да се усмихне моето лице?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

{YcMuBkA} (Усмивка)

2007-03-18T19:08:24+02:00

Много ми хареса!Докосна ме...Поздрав!/6/
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-03-18T18:32:46+02:00

Хубаво!
velina (Велина)

2007-03-18T13:04:03+02:00

Много хубав стих!
Morgana (Ди)

2007-03-18T11:46:26+02:00

"Дали моят зов ще стигне
до някое самотно сърце,
за да може някой ден
да се усмихне моето лице?"

Ще стигне бъди сигурен! Красив и тъжен стих...