Въпроси

Mar 18, 2007, 11:40 AM

Poetry

605 0 4

Колко мъка трябва да позная,

колко болка да премина,

за да мога най-накрая

да кажа вече: ”Стига”.

Празна ми е душата,

празно ми е сърцето,

нищо не изпитва горката,

няма усмивка на лицето.

Буря в мен бушува

и не мога да я спра,

гласът ми никой не чува,

страдам в мойта самота.

Вечно ли така ще бъде,

сам ли ще си остана,

няма ли как да се сбъдне

мечтата ми голяма?

Дали моят зов ще стигне

до някое самотно сърце,

за да може някой ден

да се усмихне моето лице?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

{YcMuBkA} (Усмивка)

2007-03-18T19:08:24+02:00

Много ми хареса!Докосна ме...Поздрав!/6/
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-03-18T18:32:46+02:00

Хубаво!
velina (Велина)

2007-03-18T13:04:03+02:00

Много хубав стих!
Morgana (Ди)

2007-03-18T11:46:26+02:00

"Дали моят зов ще стигне
до някое самотно сърце,
за да може някой ден
да се усмихне моето лице?"

Ще стигне бъди сигурен! Красив и тъжен стих...