Въпроси
Колко мъка трябва да позная,
колко болка да премина,
за да мога най-накрая
да кажа вече: ”Стига”.
Празна ми е душата,
празно ми е сърцето,
нищо не изпитва горката,
няма усмивка на лицето.
Буря в мен бушува
и не мога да я спра,
гласът ми никой не чува,
страдам в мойта самота.
Вечно ли така ще бъде,
сам ли ще си остана,
няма ли как да се сбъдне
мечтата ми голяма?
Дали моят зов ще стигне
до някое самотно сърце,
за да може някой ден
да се усмихне моето лице?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Борисов Всички права запазени
