ludiq_poet (Борислав Борисов)
11 0
18.03.2007 г., 11:40 ч.

Въпроси 

  Поезия
607 0 4

Колко мъка трябва да позная,

колко болка да премина,

за да мога най-накрая

да кажа вече: ”Стига”.

 

Празна ми е душата,

празно ми е сърцето,

нищо не изпитва горката,

няма усмивка на лицето.

 

Буря в мен бушува

и не мога да я спра,

гласът ми никой не чува,

страдам в мойта самота.

 

Вечно ли така ще бъде,

сам ли ще си остана,

няма ли как да се сбъдне

мечтата ми голяма?

 

Дали моят зов ще стигне

до някое самотно сърце,

за да може някой ден

да се усмихне моето лице?

© Борислав Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса!Докосна ме...Поздрав!/6/
  • Хубаво!
  • Много хубав стих!
  • "Дали моят зов ще стигне
    до някое самотно сърце,
    за да може някой ден
    да се усмихне моето лице?"

    Ще стигне бъди сигурен! Красив и тъжен стих...
Предложения
: ??:??