ludiq_poet (Борислав Борисов)
11 0
18 мар. 2007 г., 11:40

Въпроси 

  Поэзия
604 0 4

Колко мъка трябва да позная,

колко болка да премина,

за да мога най-накрая

да кажа вече: ”Стига”.

 

Празна ми е душата,

празно ми е сърцето,

нищо не изпитва горката,

няма усмивка на лицето.

 

Буря в мен бушува

и не мога да я спра,

гласът ми никой не чува,

страдам в мойта самота.

 

Вечно ли така ще бъде,

сам ли ще си остана,

няма ли как да се сбъдне

мечтата ми голяма?

 

Дали моят зов ще стигне

до някое самотно сърце,

за да може някой ден

да се усмихне моето лице?

© Борислав Борисов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса!Докосна ме...Поздрав!/6/
  • Хубаво!
  • Много хубав стих!
  • "Дали моят зов ще стигне
    до някое самотно сърце,
    за да може някой ден
    да се усмихне моето лице?"

    Ще стигне бъди сигурен! Красив и тъжен стих...
Предложения
: ??:??