18 мар. 2007 г., 11:40

Въпроси

758 0 4

Колко мъка трябва да позная,

колко болка да премина,

за да мога най-накрая

да кажа вече: ”Стига”.

 

Празна ми е душата,

празно ми е сърцето,

нищо не изпитва горката,

няма усмивка на лицето.

 

Буря в мен бушува

и не мога да я спра,

гласът ми никой не чува,

страдам в мойта самота.

 

Вечно ли така ще бъде,

сам ли ще си остана,

няма ли как да се сбъдне

мечтата ми голяма?

 

Дали моят зов ще стигне

до някое самотно сърце,

за да може някой ден

да се усмихне моето лице?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!Докосна ме...Поздрав!/6/
  • Хубаво!
  • Много хубав стих!
  • "Дали моят зов ще стигне
    до някое самотно сърце,
    за да може някой ден
    да се усмихне моето лице?"

    Ще стигне бъди сигурен! Красив и тъжен стих...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...