7 ene 2014, 23:39

Въпроси без отговор

  Poesía » Otra
935 0 7

    Въпроси без отговор

 

Когато няма във какво да вярваш,

когато вече нямаш сили да се бориш

и на всеки бързей се оставяш.

И нямаш бог, на който да се молиш.

 

Когато няма на кого да се осланяш

в трудната пътека все нагоре,

кошмарите не можеш да забравиш,

когато вече в чувства си затворен

 

сред празните стени на самотата

и дъжд когато завали в очите,

аз искам да попитам съвестта ти:

умира ли се щом умрат мечтите?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лакрима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ми хареса много.
  • Бимбо,благодаря,че намина!
    Анна,благодаря и на теб,радвам се,че ти хареса!
    Краси,твоите коментари са важни за мен,благодаря ти!
    Рада,и на теб благодаря!
    Благодаря,Санвали,много се радвам,че намина!
    целуфан за всички!
  • Присъединявам се! Не се умира..
    Поздрав за хубавия стих!
  • С Краси!
  • Последното четиристишие е чудесно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....