Въпроси без отговор
Когато няма във какво да вярваш,
когато вече нямаш сили да се бориш
и на всеки бързей се оставяш.
И нямаш бог, на който да се молиш.
Когато няма на кого да се осланяш
в трудната пътека все нагоре,
кошмарите не можеш да забравиш,
когато вече в чувства си затворен
сред празните стени на самотата
и дъжд когато завали в очите,
аз искам да попитам съвестта ти:
умира ли се щом умрат мечтите?
© Лакрима All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
