7.01.2014 г., 23:39

Въпроси без отговор

927 0 7

    Въпроси без отговор

 

Когато няма във какво да вярваш,

когато вече нямаш сили да се бориш

и на всеки бързей се оставяш.

И нямаш бог, на който да се молиш.

 

Когато няма на кого да се осланяш

в трудната пътека все нагоре,

кошмарите не можеш да забравиш,

когато вече в чувства си затворен

 

сред празните стени на самотата

и дъжд когато завали в очите,

аз искам да попитам съвестта ти:

умира ли се щом умрат мечтите?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лакрима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това ми хареса много.
  • Бимбо,благодаря,че намина!
    Анна,благодаря и на теб,радвам се,че ти хареса!
    Краси,твоите коментари са важни за мен,благодаря ти!
    Рада,и на теб благодаря!
    Благодаря,Санвали,много се радвам,че намина!
    целуфан за всички!
  • Присъединявам се! Не се умира..
    Поздрав за хубавия стих!
  • С Краси!
  • Последното четиристишие е чудесно!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...