21 sept 2025, 22:57

Въпроси, въпроси

  Poesía
288 7 5

Когато тишината крещи...

и глухите от шумá не заспиват!?

Камбани църковни без въже не звънят.

А искрата надежда... отдавна не свети.

 

Когато сълзите се борят с усмивка!

Когато надеждата не вижда път...

Когато земята загива във пламъци!

Свободен ли си, за Бога...кажи.

 

Агнето цяло ли е...и вълка сит!?

Кротките спят ли спокойно?

Кога за последно, кажи, с усмивка живял си.

А има ли лесен път, по който да вървим боси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ,Благодаря,Приятели за всичко което правите за мен!Много ви ,обичам и нека доброто бъде винаги с вас!Прегръщам ви всички!С любов!!!До нови и дай,Боже по добри!!!
  • Поздравления и от мен! Лесният път е винаги грешният!
  • Много силен и истински стих. Въпросите дълбаят съзнанието.
    Лошо е, когато надеждата изгуби пътя и въпреки всичко, тя ще ни изведе във верния път.
    Браво, Ангел!
  • Екзистенциални въпроси, натрупани от проблемите на обществото, фокусирани в лиричен пейзаж и личен опит.
    Нима всеки от нас не трябва да си отговори сам?!
    Поздравления, Ангел!
  • Разтърсващо, с кънтящата тишина на въпросите за босия вървящ по пътя на църковните камбани, с надеждата за цяло агне и сит вълк, стихотворение:

    "Когато сълзите се борят с усмивка!
    Когато надеждата не вижда път...
    Когато земята загива във пламъци!
    Свободен ли си, за Бога...кажи."

    Поздравление, Ачо!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...