21.09.2025 г., 22:57

Въпроси, въпроси

285 7 5

Когато тишината крещи...

и глухите от шумá не заспиват!?

Камбани църковни без въже не звънят.

А искрата надежда... отдавна не свети.

 

Когато сълзите се борят с усмивка!

Когато надеждата не вижда път...

Когато земята загива във пламъци!

Свободен ли си, за Бога...кажи.

 

Агнето цяло ли е...и вълка сит!?

Кротките спят ли спокойно?

Кога за последно, кажи, с усмивка живял си.

А има ли лесен път, по който да вървим боси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ,Благодаря,Приятели за всичко което правите за мен!Много ви ,обичам и нека доброто бъде винаги с вас!Прегръщам ви всички!С любов!!!До нови и дай,Боже по добри!!!
  • Поздравления и от мен! Лесният път е винаги грешният!
  • Много силен и истински стих. Въпросите дълбаят съзнанието.
    Лошо е, когато надеждата изгуби пътя и въпреки всичко, тя ще ни изведе във верния път.
    Браво, Ангел!
  • Екзистенциални въпроси, натрупани от проблемите на обществото, фокусирани в лиричен пейзаж и личен опит.
    Нима всеки от нас не трябва да си отговори сам?!
    Поздравления, Ангел!
  • Разтърсващо, с кънтящата тишина на въпросите за босия вървящ по пътя на църковните камбани, с надеждата за цяло агне и сит вълк, стихотворение:

    "Когато сълзите се борят с усмивка!
    Когато надеждата не вижда път...
    Когато земята загива във пламъци!
    Свободен ли си, за Бога...кажи."

    Поздравление, Ачо!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...