16 jul 2006, 10:28

Въпросите на деня

  Poesía
876 0 19

Догаря залез огнено червен,
клатушка се денят и тръгва
поел е на плещите си товар
на уморенитe ни тайни.
На онзи ненамерен отговор
препъващ идващата вечер,
във ребус истината скрива
и денят без отговор си тръгва.
В метежните загадки скрити
са ненамерените отговори,  
дали на бледината огън и отива,
на скитника потребни ли са
нощни лампи?
А опожарените ни спомени
защо в албуми все подреждаме,
дали не са в тях скрити
отговорите, които търсиме?
В  забързаните стъпки уморени
сами се спъваме във мислите си.
Ще трябва пак да се изправяме...
.............................................  
Денят безропотно си тръгва
след залез огненочервен...
Не сме открили още истината
с която да изпратим този ден. 





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...