16 июл. 2006 г., 10:28

Въпросите на деня

873 0 19

Догаря залез огнено червен,
клатушка се денят и тръгва
поел е на плещите си товар
на уморенитe ни тайни.
На онзи ненамерен отговор
препъващ идващата вечер,
във ребус истината скрива
и денят без отговор си тръгва.
В метежните загадки скрити
са ненамерените отговори,  
дали на бледината огън и отива,
на скитника потребни ли са
нощни лампи?
А опожарените ни спомени
защо в албуми все подреждаме,
дали не са в тях скрити
отговорите, които търсиме?
В  забързаните стъпки уморени
сами се спъваме във мислите си.
Ще трябва пак да се изправяме...
.............................................  
Денят безропотно си тръгва
след залез огненочервен...
Не сме открили още истината
с която да изпратим този ден. 





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....