16 июл. 2006 г., 10:28

Въпросите на деня

875 0 19

Догаря залез огнено червен,
клатушка се денят и тръгва
поел е на плещите си товар
на уморенитe ни тайни.
На онзи ненамерен отговор
препъващ идващата вечер,
във ребус истината скрива
и денят без отговор си тръгва.
В метежните загадки скрити
са ненамерените отговори,  
дали на бледината огън и отива,
на скитника потребни ли са
нощни лампи?
А опожарените ни спомени
защо в албуми все подреждаме,
дали не са в тях скрити
отговорите, които търсиме?
В  забързаните стъпки уморени
сами се спъваме във мислите си.
Ще трябва пак да се изправяме...
.............................................  
Денят безропотно си тръгва
след залез огненочервен...
Не сме открили още истината
с която да изпратим този ден. 





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...