16.07.2006 г., 10:28

Въпросите на деня

871 0 19

Догаря залез огнено червен,
клатушка се денят и тръгва
поел е на плещите си товар
на уморенитe ни тайни.
На онзи ненамерен отговор
препъващ идващата вечер,
във ребус истината скрива
и денят без отговор си тръгва.
В метежните загадки скрити
са ненамерените отговори,  
дали на бледината огън и отива,
на скитника потребни ли са
нощни лампи?
А опожарените ни спомени
защо в албуми все подреждаме,
дали не са в тях скрити
отговорите, които търсиме?
В  забързаните стъпки уморени
сами се спъваме във мислите си.
Ще трябва пак да се изправяме...
.............................................  
Денят безропотно си тръгва
след залез огненочервен...
Не сме открили още истината
с която да изпратим този ден. 





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...