13 oct 2017, 0:48

Върба

  Poesía » Otra
565 5 0

              Върба, навела клони, плаче,

              отпива бистрата водица.

              До речен бряг самó сираче,

              без братец мил и без сестрица.

 

              Във трудност детството му мина,

              от вятър брулено, от зима.

              Така година, след година

              порасна – истинска върлина.

 

              Под сянката ѝ в летен пек,

              почивка търсеха копачи.

              С каручка там ще спре човек,

              ще седнат морните орачи.

 

              И лазарки червени пяха

              под клоните ѝ свойте песни.

              Ръка в ръка хоро играха

              и славеха Го – Бог небесни.

 

              В параклис стар насред гората

              отец наръсваше с миро,

              зелени клонки от върбата.

              Нареждаше за здраве и добро.

 

              И Цветница срещу Великден бе,

              върбата сякаш светеше с искри.

              Трептеше във ръцете на дете

              и вярващите правеше добри.

 

              Пловдив

              12.10.2017

 

 

 

 

              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...