Върба

Oct 13, 2017, 12:48 AM

Poetry » Other

472 5 0

Върба, навела клони, плаче,
отпива бистрата водица.
До речен бряг самó сираче,
без братец мил и без сестрица.
Във трудност детството му мина,
от вятър брулено, от зима.
Така година, след година
порасна – истинска върлина.
Под сянката ѝ в летен пек,
почивка търсеха копачи.
С каручка там ще спре човек,
ще седнат морните орачи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Върба

Want to read more?

Random works