26 abr 2013, 23:37

Върхът

645 0 0

                                                               Върхът

                                                                            

                                             Около него голям е кръгозорът.

                                             Над него необятен е просторът.

                                             Бури понякога го налитат -

                                             гърмят, трещят, после отлитат.

                                                                            

                                             Затуй всеки към върха се стреми.

                                             Всеки на него е сбъднал свойте мечти.

                                             Да бъде там, облян от светлина

                                             и забулен в медийно-ефирна мъгла.

                                                                               

                                             Но загледан във висините,

                                             никой не поглежда в полите,

                                             където с доноси тайни

                                             и компромати - лъжи безкрайни,

                                                                  

                                             да станат важни клечки,

                                             още безброй разни буболечки

                                             към върха пълзят,

                                             до него да се доберат!                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...