26 abr 2013, 23:37

Върхът

638 0 0

                                                               Върхът

                                                                            

                                             Около него голям е кръгозорът.

                                             Над него необятен е просторът.

                                             Бури понякога го налитат -

                                             гърмят, трещят, после отлитат.

                                                                            

                                             Затуй всеки към върха се стреми.

                                             Всеки на него е сбъднал свойте мечти.

                                             Да бъде там, облян от светлина

                                             и забулен в медийно-ефирна мъгла.

                                                                               

                                             Но загледан във висините,

                                             никой не поглежда в полите,

                                             където с доноси тайни

                                             и компромати - лъжи безкрайни,

                                                                  

                                             да станат важни клечки,

                                             още безброй разни буболечки

                                             към върха пълзят,

                                             до него да се доберат!                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...