26.04.2013 г., 23:37

Върхът

643 0 0

                                                               Върхът

                                                                            

                                             Около него голям е кръгозорът.

                                             Над него необятен е просторът.

                                             Бури понякога го налитат -

                                             гърмят, трещят, после отлитат.

                                                                            

                                             Затуй всеки към върха се стреми.

                                             Всеки на него е сбъднал свойте мечти.

                                             Да бъде там, облян от светлина

                                             и забулен в медийно-ефирна мъгла.

                                                                               

                                             Но загледан във висините,

                                             никой не поглежда в полите,

                                             където с доноси тайни

                                             и компромати - лъжи безкрайни,

                                                                  

                                             да станат важни клечки,

                                             още безброй разни буболечки

                                             към върха пълзят,

                                             до него да се доберат!                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...