26 апр. 2013 г., 23:37

Върхът

646 0 0

                                                               Върхът

                                                                            

                                             Около него голям е кръгозорът.

                                             Над него необятен е просторът.

                                             Бури понякога го налитат -

                                             гърмят, трещят, после отлитат.

                                                                            

                                             Затуй всеки към върха се стреми.

                                             Всеки на него е сбъднал свойте мечти.

                                             Да бъде там, облян от светлина

                                             и забулен в медийно-ефирна мъгла.

                                                                               

                                             Но загледан във висините,

                                             никой не поглежда в полите,

                                             където с доноси тайни

                                             и компромати - лъжи безкрайни,

                                                                  

                                             да станат важни клечки,

                                             още безброй разни буболечки

                                             към върха пълзят,

                                             до него да се доберат!                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...