26 апр. 2013 г., 23:37

Върхът

642 0 0

                                                               Върхът

                                                                            

                                             Около него голям е кръгозорът.

                                             Над него необятен е просторът.

                                             Бури понякога го налитат -

                                             гърмят, трещят, после отлитат.

                                                                            

                                             Затуй всеки към върха се стреми.

                                             Всеки на него е сбъднал свойте мечти.

                                             Да бъде там, облян от светлина

                                             и забулен в медийно-ефирна мъгла.

                                                                               

                                             Но загледан във висините,

                                             никой не поглежда в полите,

                                             където с доноси тайни

                                             и компромати - лъжи безкрайни,

                                                                  

                                             да станат важни клечки,

                                             още безброй разни буболечки

                                             към върха пълзят,

                                             до него да се доберат!                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...