21 jun 2010, 22:51

Вървим и мълчим, и броим

  Poesía » Civil
1.3K 1 1

Ходим из прашните улици,

броим провали и възходи,

срещаме кучешки глутници

и забравяме произхода си.

Търсим в суетата утеха

за будните нощем очи -

скъпите бижута, скъпата дреха

скриват ли сивите души?

Влачим се подобно сенки същи

и мълчим пред наглостта

на онези странни, всемогъщи

извадки представителни на властта.

Ходим в едни и същи маршрути -

омръзнахме и на тротоара.

Мечтаем за скокове с парашути

и полети в сини пространства.

А нямаме в себе си тласък -

вървим, вървим и мълчим.

В очите е мътно от порив за трясък,

а ние пясъчни секунди броим.

Ден след ден така минават -

без порив син за промяна,

мечтите като въпросителни остават

да стърчат самотно в жалка премяна.

 

Вдигни очи, приятелю далечен, непознат,

ръка подай и потърси си своя цвят.

Вдигни очи и раменете изправи -

зад прозореца наднича пъстър свят,

който чака да го покориш

с устреми и пориви без страх,

с истини и искрени слова.

Светът не се, не се брои

(макар и като броеница).

Приятелю, птицата лети

и затова е винаги красива песента й.

Подай ръка, вдигни очи

и мечтите смели, смело прегърни!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кали Пламенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • някак си се присетих за това:
    "Вдигни очи! Виж този свят -
    животът днес върви напред, а не назад...
    Вдигни очи! Светът е с нас -
    вдигни очи и знай, ти имаш шанс."
    изп.Валди Тотев

    !

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...