21.06.2010 г., 22:51

Вървим и мълчим, и броим

1.3K 1 1

Ходим из прашните улици,

броим провали и възходи,

срещаме кучешки глутници

и забравяме произхода си.

Търсим в суетата утеха

за будните нощем очи -

скъпите бижута, скъпата дреха

скриват ли сивите души?

Влачим се подобно сенки същи

и мълчим пред наглостта

на онези странни, всемогъщи

извадки представителни на властта.

Ходим в едни и същи маршрути -

омръзнахме и на тротоара.

Мечтаем за скокове с парашути

и полети в сини пространства.

А нямаме в себе си тласък -

вървим, вървим и мълчим.

В очите е мътно от порив за трясък,

а ние пясъчни секунди броим.

Ден след ден така минават -

без порив син за промяна,

мечтите като въпросителни остават

да стърчат самотно в жалка премяна.

 

Вдигни очи, приятелю далечен, непознат,

ръка подай и потърси си своя цвят.

Вдигни очи и раменете изправи -

зад прозореца наднича пъстър свят,

който чака да го покориш

с устреми и пориви без страх,

с истини и искрени слова.

Светът не се, не се брои

(макар и като броеница).

Приятелю, птицата лети

и затова е винаги красива песента й.

Подай ръка, вдигни очи

и мечтите смели, смело прегърни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Пламенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • някак си се присетих за това:
    "Вдигни очи! Виж този свят -
    животът днес върви напред, а не назад...
    Вдигни очи! Светът е с нас -
    вдигни очи и знай, ти имаш шанс."
    изп.Валди Тотев

    !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...