Ходим из прашните улици,
броим провали и възходи,
срещаме кучешки глутници
и забравяме произхода си.
Търсим в суетата утеха
за будните нощем очи -
скъпите бижута, скъпата дреха
скриват ли сивите души?
Влачим се подобно сенки същи
и мълчим пред наглостта
на онези странни, всемогъщи
извадки представителни на властта.
Ходим в едни и същи маршрути -
омръзнахме и на тротоара.
Мечтаем за скокове с парашути
и полети в сини пространства.
А нямаме в себе си тласък -
вървим, вървим и мълчим.
В очите е мътно от порив за трясък,
а ние пясъчни секунди броим.
Ден след ден така минават -
без порив син за промяна,
мечтите като въпросителни остават
да стърчат самотно в жалка премяна.
Вдигни очи, приятелю далечен, непознат,
ръка подай и потърси си своя цвят.
Вдигни очи и раменете изправи -
зад прозореца наднича пъстър свят,
който чака да го покориш
с устреми и пориви без страх,
с истини и искрени слова.
Светът не се, не се брои
(макар и като броеница).
Приятелю, птицата лети
и затова е винаги красива песента й.
Подай ръка, вдигни очи
и мечтите смели, смело прегърни!
© Кали Пламенова All rights reserved.
"Вдигни очи! Виж този свят -
животът днес върви напред, а не назад...
Вдигни очи! Светът е с нас -
вдигни очи и знай, ти имаш шанс."
изп.Валди Тотев
!