danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
6 abr 2006, 23:06

Върволицата на Ева

  Poesía
713 0 1

В прегръдка на раздяла

потъваща се свиваш,

косите-одеало

сълзите прикриват.

Затоплено сърцето

ще отстоява зрънце,

топлото присъствие

и метър слънце.

Искаш да останеш,

но промяната-заслуга

твойто бъдеще чертае,

щом сменена си с друга.

Само времето е между вас-

куфарите другаде ще пренесеш,

другата в същия анфас

повтаряемост ще разбере.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Логична (Диана Борисова)
    Логична (Диана Борисова)
    Страхотно написано!
    Ако знаеш колко трябва да се лутам из сайта ,за да намеря нещо стойностно...
    Много ми хареса!Пиша ти 6!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0