Apr 6, 2006, 11:06 PM

Върволицата на Ева 

  Poetry
549 0 1

В прегръдка на раздяла

потъваща се свиваш,

косите-одеало

сълзите прикриват.

Затоплено сърцето

ще отстоява зрънце,

топлото присъствие

и метър слънце.

Искаш да останеш,

но промяната-заслуга

твойто бъдеще чертае,

щом сменена си с друга.

Само времето е между вас-

куфарите другаде ще пренесеш,

другата в същия анфас

повтаряемост ще разбере.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно написано!
    Ако знаеш колко трябва да се лутам из сайта ,за да намеря нещо стойностно...
    Много ми хареса!Пиша ти 6!
Random works
: ??:??