10 oct 2007, 19:58

Вътрешно (1)

Poesía

821 0 11

Стояхме двама на перона.
Изпращаш ме за кой ли път!
Загледах се в очите ти... Тревога!?
Безмълвен ти стоеше!!! А умът

започна бясно да препуска,
опитвайки да разгадае теб!
Потаен си, но вихьра от чувства
безмилостен предава те. Напред

вторачих поглед... със надежда.
И молех се за думичка... ЕДНА!
Но... само хорска глъч. Сирена
завьрна ме... В реалността.

Тьжиш, че заминавам, знам го,
но искам да чуя!!! Изкрещи:
Обичам те, прекрасна моя! Вярно е,
раздялата със теб боли!

Но НЕ!!!

Безмълвен ме изпрати... и помаха.
Сълзата на "мъжественост" съзрях.
Това ми бе голямата награда!
Опита се да скриеш, мили;) Заваля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

red_rosse (Цвети Пеева)

Ми-и-и, то май и в песента не е само Н2О
Или поне аз така съм го възприела...Щото "звуците на старото пиано..." и туй-онуй...
Абе важното е младите да се обичат

Или оная сладка фраза: "Ние ви обичаме - обичайте се и вие!"
И въобще - All you need is love… !

2007-10-14T18:19:08+03:00
Анел (Лена Рачкова)

Много хубаво!

2007-10-13T18:38:49+03:00
Индиана (Криси)

Топлят сълзите на "мъжественост", нали, Детелинче? Много, много трогателно, благодаря!

2007-10-11T20:27:00+03:00
detdim (Детелина)

Пъстротата на интерпретациятя Ви ме развълнува...Цвети, дъжд наистина заваля..но тук по-скоро е метафора...или хипелбола!?..Благодаря за коментарите Ви!!!

2007-10-11T11:24:28+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Реалността е... много ... субективно понятие. Може просто прозорците на влака да не са били достатъчно измити...
Може влака да е тръгнал точно една идея преди да видиш ... истината...
А и дъжда... както го беше казал поета и изпяла Силвето:
"... Топъл дъжд, чакан!!! дъжд
плиснал в миг и отшумял.
Как света изведнъж
стана по-красив и бял..."
Понякога именно лошото време ни показва кой е до нас и през най-лютите природни бедствия
Сори за "краткото" изказване" и за ... многоточията...

А стиха си заслужава да бъде ... подарен на ... който заслужава...

2007-10-11T08:43:16+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0