10 окт. 2007 г., 19:58

Вътрешно (1)

818 0 11

Стояхме двама на перона.
Изпращаш ме за кой ли път!
Загледах се в очите ти... Тревога!?
Безмълвен ти стоеше!!! А умът

започна бясно да препуска,
опитвайки да разгадае теб!
Потаен си, но вихьра от чувства
безмилостен предава те. Напред

вторачих поглед... със надежда.
И молех се за думичка... ЕДНА!
Но... само хорска глъч. Сирена
завьрна ме... В реалността.

Тьжиш, че заминавам, знам го,
но искам да чуя!!! Изкрещи:
Обичам те, прекрасна моя! Вярно е,
раздялата със теб боли!

Но НЕ!!!

Безмълвен ме изпрати... и помаха.
Сълзата на "мъжественост" съзрях.
Това ми бе голямата награда!
Опита се да скриеш, мили;) Заваля...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ми-и-и, то май и в песента не е само Н2О
    Или поне аз така съм го възприела...Щото "звуците на старото пиано..." и туй-онуй...
    Абе важното е младите да се обичат

    Или оная сладка фраза: "Ние ви обичаме - обичайте се и вие!"
    И въобще - All you need is love… !
  • Много хубаво!
  • Топлят сълзите на "мъжественост", нали, Детелинче? Много, много трогателно, благодаря!
  • Пъстротата на интерпретациятя Ви ме развълнува...Цвети, дъжд наистина заваля..но тук по-скоро е метафора...или хипелбола!?..Благодаря за коментарите Ви!!!
  • Реалността е... много ... субективно понятие. Може просто прозорците на влака да не са били достатъчно измити...
    Може влака да е тръгнал точно една идея преди да видиш ... истината...
    А и дъжда... както го беше казал поета и изпяла Силвето:
    "... Топъл дъжд, чакан!!! дъжд
    плиснал в миг и отшумял.
    Как света изведнъж
    стана по-красив и бял..."
    Понякога именно лошото време ни показва кой е до нас и през най-лютите природни бедствия
    Сори за "краткото" изказване" и за ... многоточията...

    А стиха си заслужава да бъде ... подарен на ... който заслужава...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...