Oct 10, 2007, 7:58 PM

Вътрешно (1)

  Poetry
812 0 11

Стояхме двама на перона.
Изпращаш ме за кой ли път!
Загледах се в очите ти... Тревога!?
Безмълвен ти стоеше!!! А умът

започна бясно да препуска,
опитвайки да разгадае теб!
Потаен си, но вихьра от чувства
безмилостен предава те. Напред

вторачих поглед... със надежда.
И молех се за думичка... ЕДНА!
Но... само хорска глъч. Сирена
завьрна ме... В реалността.

Тьжиш, че заминавам, знам го,
но искам да чуя!!! Изкрещи:
Обичам те, прекрасна моя! Вярно е,
раздялата със теб боли!

Но НЕ!!!

Безмълвен ме изпрати... и помаха.
Сълзата на "мъжественост" съзрях.
Това ми бе голямата награда!
Опита се да скриеш, мили;) Заваля...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ми-и-и, то май и в песента не е само Н2О
    Или поне аз така съм го възприела...Щото "звуците на старото пиано..." и туй-онуй...
    Абе важното е младите да се обичат

    Или оная сладка фраза: "Ние ви обичаме - обичайте се и вие!"
    И въобще - All you need is love… !
  • Много хубаво!
  • Топлят сълзите на "мъжественост", нали, Детелинче? Много, много трогателно, благодаря!
  • Пъстротата на интерпретациятя Ви ме развълнува...Цвети, дъжд наистина заваля..но тук по-скоро е метафора...или хипелбола!?..Благодаря за коментарите Ви!!!
  • Реалността е... много ... субективно понятие. Може просто прозорците на влака да не са били достатъчно измити...
    Може влака да е тръгнал точно една идея преди да видиш ... истината...
    А и дъжда... както го беше казал поета и изпяла Силвето:
    "... Топъл дъжд, чакан!!! дъжд
    плиснал в миг и отшумял.
    Как света изведнъж
    стана по-красив и бял..."
    Понякога именно лошото време ни показва кой е до нас и през най-лютите природни бедствия
    Сори за "краткото" изказване" и за ... многоточията...

    А стиха си заслужава да бъде ... подарен на ... който заслужава...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...