10.10.2007 г., 19:58

Вътрешно (1)

814 0 11

Стояхме двама на перона.
Изпращаш ме за кой ли път!
Загледах се в очите ти... Тревога!?
Безмълвен ти стоеше!!! А умът

започна бясно да препуска,
опитвайки да разгадае теб!
Потаен си, но вихьра от чувства
безмилостен предава те. Напред

вторачих поглед... със надежда.
И молех се за думичка... ЕДНА!
Но... само хорска глъч. Сирена
завьрна ме... В реалността.

Тьжиш, че заминавам, знам го,
но искам да чуя!!! Изкрещи:
Обичам те, прекрасна моя! Вярно е,
раздялата със теб боли!

Но НЕ!!!

Безмълвен ме изпрати... и помаха.
Сълзата на "мъжественост" съзрях.
Това ми бе голямата награда!
Опита се да скриеш, мили;) Заваля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ми-и-и, то май и в песента не е само Н2О
    Или поне аз така съм го възприела...Щото "звуците на старото пиано..." и туй-онуй...
    Абе важното е младите да се обичат

    Или оная сладка фраза: "Ние ви обичаме - обичайте се и вие!"
    И въобще - All you need is love… !
  • Много хубаво!
  • Топлят сълзите на "мъжественост", нали, Детелинче? Много, много трогателно, благодаря!
  • Пъстротата на интерпретациятя Ви ме развълнува...Цвети, дъжд наистина заваля..но тук по-скоро е метафора...или хипелбола!?..Благодаря за коментарите Ви!!!
  • Реалността е... много ... субективно понятие. Може просто прозорците на влака да не са били достатъчно измити...
    Може влака да е тръгнал точно една идея преди да видиш ... истината...
    А и дъжда... както го беше казал поета и изпяла Силвето:
    "... Топъл дъжд, чакан!!! дъжд
    плиснал в миг и отшумял.
    Как света изведнъж
    стана по-красив и бял..."
    Понякога именно лошото време ни показва кой е до нас и през най-лютите природни бедствия
    Сори за "краткото" изказване" и за ... многоточията...

    А стиха си заслужава да бъде ... подарен на ... който заслужава...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...