Стояхме двама на перона.
Изпращаш ме за кой ли път!
Загледах се в очите ти... Тревога!?
Безмълвен ти стоеше!!! А умът
започна бясно да препуска,
опитвайки да разгадае теб!
Потаен си, но вихьра от чувства
безмилостен предава те. Напред
вторачих поглед... със надежда.
И молех се за думичка... ЕДНА!
Но... само хорска глъч. Сирена
завьрна ме... В реалността. ...