Стояхме двама на перона.
Изпращаш ме за кой ли път!
Загледах се в очите ти... Тревога!?
Безмълвен ти стоеше!!! А умът
започна бясно да препуска,
опитвайки да разгадае теб!
Потаен си, но вихьра от чувства
безмилостен предава те. Напред
вторачих поглед... със надежда.
И молех се за думичка... ЕДНА!
Но... само хорска глъч. Сирена
завьрна ме... В реалността.
Тьжиш, че заминавам, знам го,
но искам да чуя!!! Изкрещи:
Обичам те, прекрасна моя! Вярно е,
раздялата със теб боли!
Но НЕ!!!
Безмълвен ме изпрати... и помаха.
Сълзата на "мъжественост" съзрях.
Това ми бе голямата награда!
Опита се да скриеш, мили;) Заваля...
© Детелина Всички права запазени
Или поне аз така съм го възприела...Щото "звуците на старото пиано..." и туй-онуй...
Абе важното е младите да се обичат
Или оная сладка фраза: "Ние ви обичаме - обичайте се и вие!"
И въобще - All you need is love… !