Отесняха надеждите -
трябват ми нови...
Оголяха мечтите –
от поглед назад.
Все през рамо съзирам
пътища нови,
а по старите вече
натрупан е прах.
Окъсяха годините -
в грижи за утре.
И оръфани дните
преминават във бяг.
Уморих се от бързане.
Уморих се от тичане.
Даже дъх си поемам едва.
Часовете са кръпки
от бленувани мигове...
А дните ми – само бели петна
на платното Живот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
