Отесняха надеждите -
трябват ми нови...
Оголяха мечтите –
от поглед назад.
Все през рамо съзирам
пътища нови,
а по старите вече
натрупан е прах.
Окъсяха годините -
в грижи за утре.
И оръфани дните
преминават във бяг.
Уморих се от бързане.
Уморих се от тичане.
Даже дъх си поемам едва.
Часовете са кръпки
от бленувани мигове...
А дните ми – само бели петна
на платното Живот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
