... Във бяг
Отесняха надеждите -
трябват ми нови...
Оголяха мечтите –
от поглед назад.
Все през рамо съзирам
пътища нови,
а по старите вече
натрупан е прах.
Окъсяха годините -
в грижи за утре.
И оръфани дните
преминават във бяг.
Уморих се от бързане.
Уморих се от тичане.
Даже дъх си поемам едва.
Часовете са кръпки
от бленувани мигове...
А дните ми – само бели петна
на платното Живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
