Отесняха надеждите -
трябват ми нови...
Оголяха мечтите –
от поглед назад.
Все през рамо съзирам
пътища нови,
а по старите вече
натрупан е прах.
Окъсяха годините -
в грижи за утре.
И оръфани дните
преминават във бяг.
Уморих се от бързане.
Уморих се от тичане.
Даже дъх си поемам едва.
Часовете са кръпки
от бленувани мигове...
А дните ми – само бели петна
на платното Живот.
© Нели All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
