Във влака за Пловдив е тихо
Във влака за Пловдив е тихо,
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам,
но някак душата е лека,
защото с наслада съзира
всемира и търси пътека.
Наоколо птичета пеят
и гукат зелени поляни.
Щастливи дечица се смеят!
В сърцата зараснаха рани!
Отново играя си в стиха...
Пътувам и с него си пея...
Във влака за Пловдив е тихо,
а Пловдив е приказна фея!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
