Във влака за Пловдив е тихо,
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам,
но някак душата е лека,
защото с наслада съзира
всемира и търси пътека.
Наоколо птичета пеят
и гукат зелени поляни.
Щастливи дечица се смеят!
В сърцата зараснаха рани!
Отново играя си в стиха...
Пътувам и с него си пея...
Във влака за Пловдив е тихо,
а Пловдив е приказна фея!
© Димитър Драганов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
