Във влака за Пловдив е тихо
Във влака за Пловдив е тихо,
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам,
но някак душата е лека,
защото с наслада съзира
всемира и търси пътека.
Наоколо птичета пеят
и гукат зелени поляни.
Щастливи дечица се смеят!
В сърцата зараснаха рани!
Отново играя си в стиха...
Пътувам и с него си пея...
Във влака за Пловдив е тихо,
а Пловдив е приказна фея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
