Във влака за Пловдив е тихо
Във влака за Пловдив е тихо,
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам,
но някак душата е лека,
защото с наслада съзира
всемира и търси пътека.
Наоколо птичета пеят
и гукат зелени поляни.
Щастливи дечица се смеят!
В сърцата зараснаха рани!
Отново играя си в стиха...
Пътувам и с него си пея...
Във влака за Пловдив е тихо,
а Пловдив е приказна фея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
