1 jun 2013, 16:27

Във всеки от нас... 

  Poesía » Otra
1867 0 11

Във всеки от нас примижава от ужас
и търси закрила, Бог знае къде,
така уязвимо във своята лудост
едно непораснало, чисто дете…

 

Тъй просто и тъжно се гонят копнежи –

хартиени кораби, боси нозе

във топлите локви, след летни валежи,

когато сме имали само небе…

 

… и чиста наивност, до болка прозрачна.

Доброта, любопитство. Все от стъкло.

Простички думи. До една еднозначни.

Луната била е просто кълбо…

 

И във всеки от нас онзи белег на чисто

търси закрила, Бог знае къде.

И избива със есенна влага в очите ни…

В очите на тъжно, самотно дете.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??