Във всеки от нас...
Във всеки от нас примижава от ужас
и търси закрила, Бог знае къде,
така уязвимо във своята лудост
едно непораснало, чисто дете…
Тъй просто и тъжно се гонят копнежи –
хартиени кораби, боси нозе
във топлите локви, след летни валежи,
когато сме имали само небе…
… и чиста наивност, до болка прозрачна.
Доброта, любопитство. Все от стъкло.
Простички думи. До една еднозначни.
Луната била е просто кълбо…
И във всеки от нас онзи белег на чисто
търси закрила, Бог знае къде.
И избива със есенна влага в очите ни…
В очите на тъжно, самотно дете.
© Ева Корназова All rights reserved.
